зàвист, -ттà, мн. няма, ж. Продължително чувство на недоволство, предизвикано от чуждо благополучие, от чужд успех. Неговото лакомо око гледаше със завист всеки по-хубав имот. Елин Пелин. Голямата му дарба възбуди завистта на ония, които тя засягаше. Вазов.
|