завистлѝв, -а, -о, прил. 1. На когото е присъщо да завижда. Свекърва ѝ — Панчовата майка — беше неуредна, разсипница и завистлива жена. Влайков. 2. Който изразява завист. Те хвърляха завистливи погледи на двамата щастливци. Вазов. Завистливи очи.