|
завлѝчам, -аш, несв.; завлекà, завлечèш, мин. св. завля̀кох, завлèче, прич. мин. св. деят. завля̀къл, завля̀кла, завля̀кло, мн. завлèкли, прич. мин. страд. завлèчен, св., прех. 1. Отнасям, отмъквам, отвличам. През есента се изля проливен дъжд някъде в Балкана. Бързеят придойде, разбуча се и завлече долния край на нашето село. Отнесе ми къщурката. А. Каралийчев. || Отмъквам някого насила. Изведете го и го хвърлете в Янтра, както е вързан. Богор бе завлечен от Хлава и още от двама слуги. Вазов. || Обр. Немилостива болест без време го завлече в гроба. 2. Заравям посята нива с брана. Само трима-четирима от кооператорите се въртяха край трактора... Другите завличаха засятото, работеха на градината или пък другаде. Кр. Григоров. || Диал. Нанасям, натрупвам тиня, пясък и др. Пороищата са изровили стръмнините и завлекли пътищата. Елин Пелин. 3. Прен. Разг. Не връщам заети пари или вещи. От кого не си взел, де не си направил борч? Само когото не си видял, него не си завлякъл. Йовков. Завлече ми парите. завличам се, завлека се страд.
|