завòй, -òят, -òя, мн. -òи, м. 1. Място, където път, река, бряг, рътлина и др. променят посоката си във вид на дъга. На отвъдния склон се гушеха десетина неизмазани селски къщурки, нататък почваше гора, а зад нея реката правеше завой и се губеше зад друг горист рид. Ст. Загорчинов. 2. Дъгообразно извиване при движение. Гълъбът се върна ужасен и се устреми право към срещната гора. Там внезапно направи един рязък завой... и пак се върна към скалата. Елин Пелин. Изведнъж самолетът направи завой: пред очите ми се изправи Витоша. Г. Белев. 3. Прен. Рязка промяна в развитието на нещо. Те направиха неочакван завой в политиката.
|