заврещя̀вам, -аш, несв.; заврещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заврещя̀л, -а, -о, мн. заврещèли, св., непрех. За коза — почвам да врещя. Едра черна кози с хубави вити рога се появи на прага, после се изправи на задните си крака и отново заврещя. Ст. Загорчинов. Детето се уплаши и заврещя.
|