|
завръ̀щам1, -аш, несв.; завъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. завръ̀нат, св., прех. Диал. Връщам назад или отбивам встрани. Проклет бил човек вуйка ми! /... Не ща при него да седя /...; и крастите (краставите овце) да му завръщам, / яли ги свраки и псета! Ботев. Миланчо, я иди чоджум и завърни ония мърши. Право към нивите отиват! Йовков. || Обръщам малко на една или друга страна. Завръщам глава. □ Завръщам ръкави, крачоли — запретвам ръкави, крачоли.
завръ̀щам2, -аш, св., прех. Почвам да връщам. От кога е завръщал дълга си и още не го е изплатил напълно.
|