завъ̀рзвам, -аш, несв.; завъ̀ржа, -еш, мин. св. завъ̀рзах, св., прех. 1. Връзвам, свързвам. Дядо Никола се разплати, завърза торбичката си. Елин Пелин. 2. С връзване прикрепям към нещо; привързвам. Войниците завързват бели кърпи на левите си ръце, за да се познават. Йовков. 3. За растение — давам плод, зърно. Ябълките цъфтяха, но не завързваха плод. 4. Почвам да връзвам. От сутринта сме завързвали снопи. 5. В съчет. с някои отвлечени съществителни означава начало на действието или осъществяване на действието, изразено с тия съществителни, напр. завързвам сражение — почвам да се сражавам; завързвам разговор — почвам да разговарям; завързвам спор — почвам да споря; завързвам приятелство — сприятелявам се; завързвам връзки — запознавам се, ставам близък с някого. завързвам се, завържа се възвр. и страд.
|