завъ̀ртам, -аш, несв.; завъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завъртя̀л, -а, -о, мн. завъртèли, прич. мин. страд. завъртя̀н, -а, -о, мн. завъртèни, св., прех. 1. Почвам да въртя. Балкан се спира... и като чуе името си, присвива уши и в минутно умиление и доброта радостно завърта опашка. Йовков. 2. За хоро — извивам, залюлявам. 3. Навивам, завивам бурма, кран и др. Ала чичо Григор, като се напряга мъжки, сполучва все пак, макар и с мъка, бавно и полека да завърти кросното. Влайков. 4. Удрям. Обръща се и му завърта една плесница. 5. Задържам, опазвам, запазвам. Не завърта лев у себе си.
|