завъртя̀вам, -аш, несв.; завъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завъртя̀л, -а, -о, мн. завъртèли, прич. мин. страд. завъртя̀н, -а, -о, мн. завъртèни, св., прех. 1. Започвам да въртя. А друг път ще скочи, ще я хване през кръста и ще я завърти из стаята. Йовков. 2. За хоро — извивам, залюлявам. Цялата дружина се хвана за хорото, което Мирончо поведе и завъртя два пъти около чешмата. Вазов. Какво хоро му завъртяхме. 3. Прен. Разг. Замайвам. Тоя проклети син е завъртял ума на нашата навейничава Рада. Вазов. 4. Прен. Разг. Започвам да безпокоя, да причинявам болка. Кракът пак ме завъртя. 5. Почвам да извивам, да размахвам, да удрям. Стоичко пак завъртя брадвата. Острието се забиваше в мекото тяло на върбата. Елин Пелин. Завъртя му два шамара. 6. Разг. Създавам, развивам. Кога пари ще спечелиш, та и ти кол да забиеш, и ти къща да завъртиш. Ал. Константинов. Завъртяха добра търговия. завъртявам се, завъртя се възвр. и страд.
|