завя̀вам, -аш, несв.; завèя, -èеш, мин. св. завя̀х и завèях, прич. мин. св. деят. завя̀л, -а, -о, мн. завèли, и завèял, -а, -о, мн. завèяли, прич. мин. страд. завя̀н, -а, -о, мн. завèни, и завèян, -а, -о, мн. завèяни, св. 1. Непрех. Почвам да вея; задухвам. И после вятър лют завял / и облаците пропилял. Михайловски. Поспре (бурята) за миг, за час и пак завее. К. Христов. || Прех. Почвам да вея, да развявам нещо; разлюшквам. Байрака нагоре изправи, / завя го, люшна го широко. Вазов. 2. Прех. Отнасям с веене; отвявам. Вятърът ми завея шапката нанякъде. 3. Прех. С веене засипвам, затрупвам. Окопите, за миг от снеговете завени, / превръщаха се там на бели гробове. П. П. Славейков. завявам се, завея се страд. □ Завя друг вятър (прен.) — настъпи промяна в някакво положение (в политика и др.).
|