|
завя̀хвам, -аш, несв.; завèхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Почвам да вехна; повяхвам, увяхвам. Мама натопва китката в бялото менче, та дорде ядем, цветето да не завехне. Влайков. || Малко увяхвам. 2. Прен. Посървам, залинявам. Нерадостният живот овреме подкосява силите на младата жена, тя завяхва и умира. П. П. Славейков. Промени се след това Райка. Посърна, завехна. Влайков. 3. За рана — заздравявам, засъхвам.
|