загàзвам, -аш, несв.; загàзя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. Затъвам с крака, навлизам дълбоко. Като загазиш в калта и се оплескаш, после му удряш края. Л. Стоянов. 2. Непрех. Прен. Разг. Изпадам в тежко положение; закъсвам. Тъй загазихме — няма връщане. Спестеното отиде, взех на заем. Ст. Костов. Човек загази ли, барем с двата крака да загази. Елин Пелин. 3. Прех. и непрех. Почвам да газя. □ Загазих до гуша (шия) (прен., разг.) — изпаднах в крайно тежко положение.
|