|
загàр1, мн. няма, м. Възтъмен цвят на кожата, получен при излагането ѝ на въздух и слънце. Лицата им с чудния загар на здравето, на бодростта и на откритата физическа работа, са също така напрашени. Караславов. Ярка червенина изби под канеления загар на бузите му. Ив. Хаджимарчев.
загàр2 м. (тур.). Диал. Голямо ловно куче; палаш. Соколите грачеха дрезгаво и като че ли отговаряха на бъбривото лаене на ловджийските загари. Ст. Загорчинов.
|