загàсвам, -аш, несв.; загàсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Намалявам да горя, да светя; гасна, стихвам. Ту оттук, ту оттамо избухне огън, / ту загасне, ту пак се подема. П. П. Славейков. Гледаш звездите как ту загасват, ту пак се разгарят и захващат да блестят. Влайков. || Прен. Изгубвам блясък. Зуза потъмня. Лицето ѝ повехна, черните ѝ очи загаснаха. Елин Пелин.
|