загàтвам, -аш, несв.; загàтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. загàтнат, св., прех. и непрех. Заговарям за нещо издалеч, със заобикалки, с недомлъвки; подхвърлям, подмятам. Бай Ганьо хвали квартирата на стопанина, загатва му доста осезателно, че „най-сетне има място и още един странен човек даже да се прибере тука“. Ал. Константинов. Златко беше вече ергенин... Жените зеха често да ми загатват за тая и оная мома. Влайков. || Бегло засягам някакъв въпрос; споменавам. Това нещо в доклада е само загатнато. загатвам се, загатна се страд.
|