загѝвам, -аш, несв.; загѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Падам убит, умирам при някакво нещастие, бедствие; погивам. Кой в борбата с чест загине, / жив в сърцата ще е той! Вес. Георгиев. Толкова свят загина, толкова загуби се понесоха! Влайков. || Бивам унищожен; пропадам. Та, ако Клисура загине, няма да загине България, я! Вазов.
|