заглушàвам, -аш, несв.; заглушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя да заглъхне, да не се чува. Буен смях заглуши думите му. Йовков. Музиката заглуши сърдитите гласове. Л. Стоянов. || Прен. Задушавам, потискам, сподавям. С тоя небивал произвол, с тия нечувани насилия правителството иска да заглуши всеки свободен глас на честните хора. Влайков. 2. Причинявам временно оглушаване. Силният трясък ме заглуши. 3. Прен. За растения — не давам да израсте; задушавам. Тръни и буренак заглушиха младата фиданка. заглушавам се, заглуша се страд.
|