заглъ̀хвам, -аш, несв.; заглъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Постепенно преставам да се чувам ясно; затихвам. Тихо гръм последен / заглъхна негде надалече. Яворов. В ливадите и пасищата никога не заглъхва ромонът на овчарските звънци. А. Каралийчев. || Обр. Злите спомени в душата / скоро не заглъхват. Вазов. Славата му заглъхна. □ Ушите ми заглъхват — почвам да чувам по-слабо.
|