загнѝвам, -аш, несв.; загнѝя, -ѝеш, мин. св. загнѝх, св., непрех. Почвам да гния, ставам гнил; изгнивам. И понеже училищните греди, ако стоят тъй, ще загният и ще се развалят, той взима за своята къща от тях, за да не станат зян. Влайков.