заговя̀вам, -аш, несв.; заговèя, -èеш, мин. св. заговя̀х, прич. мин. св. деят. заговя̀л, -а, -о, мн. заговèли, св., непрех. 1. Преставам да ям блажно, започвам да постя. От вчера сме заговели. 2. Ям вечерта на Заговезни. Па станала да си върви. Невястата я запира да седи, та барем и да заговеят, па тогава да си иде. Влайков.
|