|
загорявам1, -аш, несв.; загоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. загоря̀л, -а, -о, мн. загорѐли, св., непрех. 1. Само 3 л. Почвам да горя, да издавам пламък; запламтявам. Стрелбата продължи още и когато загоря третата ракета, откри се полето. Йовков. Загоряла беше най-напред новата (къща) и предала огъня на другата. Вазов. || Прен. Заблестявам, заискрявам. Но ето на изток светна. Алена ивица загоря над черната линия на полето. Йовков. Лицата се проясняваха, очите загоряваха. Йовков. 2. Прен. Разг. Започвам да изпитвам силна жажда за нещо. Па се поуморих и загорях за вода. Влайков.
загорявам2, -аш, несв.; загоря, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да горя, да употребявам за гориво нещо. От есента сме загорили въглищата и още има да горим.
|