загоря̀л, -а, -о, мн. загорѐли. 1. Прич. мин. св. деят. от загоря. 2. Като прил. — а) Потъмнял, обгорял от слънцето; почернял. Обръщам се и виждам боса мома, с хубавичко, загоряло лице и руса коса. Вазов. б) Който е получил особен дъх и вкус поради загаряне. Загоряло ядене. в) По който има следи от загаряне. Загоряла тенджера.
|