заградèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от заградя. 2. Като прил. — а) Който има ограда; ограден. Заграден двор. б) Който е обкръжен, заобиколен. Тя беше широка поляна, равна и заградена от всички страни с гора. Йовков.