загрозя̀вам, -аш, несв.; загрозя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого или нещо да стане грозно. Усмихна се така широко, че опушените му от дим зъби... загрозиха все още запазеното му от бръчки лице. Хар. Русев. загрозявам се, загрозя се страд. Нашият хубав, кристално ясен език се загрозява от техните (на писателите модернисти) писания, той става уродлив, безобразно изкълчен и тежък. Вазов.
|