|
загръ̀щам, -аш, несв.; загъ̀рна, -еш, мин. се. -ах, прич. мин. страд. загъ̀рнат, св., прех. 1. Завивам, покривам отвсякъде с дреха или с друго нещо. Тя беше боса, гологлава и трепереше от студ. Дядо Матей я загърна с абата си. Елин Пелин. Щом завалеше дъжд, мама загръщаше главата и гърба си с един прокъсан кълчищен чувал. Кр. Григоров. || Обр. Спят върхове планински,/ загърнати в мъгла. П. П. Славейков. Снегът бе загърнал селото като с някаква бяла, по-мека от пух покривка. Кр. Григоров. 2. Прен. Заграждам, обграждам от всички страни. Гигантските стени отдясно и отляво загръщаха тесния и дълбок проход. Вазов. загръщам се, загърна се възвр. и страд. Дядо Руси се загръщаше е шубата си. Йовков.
|