зàгуба ж. 1. Онова, което се губи; щета. Противоп. печалба. И като тегли една черта, написа отдолу под нея: „вреди и загуби от битката“. Йовков. Каквото и да е, той ще го залови, ще го отведе в общината, ще го предаде там и ще иска оценка на загубите. Караславов. Толкова свят загина, толкова загуби се понесоха. Влайков. Понасям загуба. Претърпявам загуба. 2. Прен. Смърт на близък човек за околните.
|