загỳбвам, -аш, несв.; загубя̀, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Лишавам се от нещо по невнимание, като го изтърсвам или оставям, без да зная къде е; изгубвам. Хей, байо, ще загубиш катраника! Елин Пелин. Загубих си часовника. 2. Лишавам се от някого или от нещо, което съм имал, притежавал. Дребен собственик ли си, имаш ли малко капитал и малко земя, рано-късно ще ги загубиш. Йовков. Детето загуби баща си във войната. Загубвам право на глас. || Прен. Преставам да обладавам нещо. Загубвам търпение. Загубвам надежда. Загубвам самообладание. 3. Понасям, търпя загуба в нещо. Не спечелих в търговията, а загубих. загубвам се, загубя се страд. □ Загубвам път (посока) — забърквам се, не мога да се оправя. Загубвам съзнание (свяст) — изпадам в състояние на безчувственост; припадам. Загубвам ума си — полудявам. Загубвам и ума, и дума (разг.) — обърквам се, оплитам се, смайвам се.
|