загỳбен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от загубя. 2. Като прил. — а) Изпуснат, изтърван, оставен неизвестно къде. Загубена вещ. Загубени пари. Загубен ключ. б) Прен. Пропаднал, ненадежден. Загубен човек. Загубена кауза. Загубен живот. 3. Като същ. ср. загубеното — това, което е останало неизвършено, неизпълнено. Иска, сякаш, да навакса загубеното. Влайков.
|