загỳквам, -аш, несв.; загỳкам, -аш, св., непрех. Почвам да гукам. Зад върбите загука гургулица. А. Каралийчев. И когато... в Старата кория загукаха гриви гълъби, — корав се стори на Шибиля камъкът, на който вечер слагаше главата си. Йовков.