загърмя̀вам, -аш, несв.; загърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. загърмя̀л, -а, -о, мн. загърмèли, св., непрех. Почвам да гърмя, да стрелям. Въстаниците ги посрещнаха отдалеч още със залпове, но турците загърмяха само щом влязоха в чертата на куршумите. Вазов. Навън заваля дъжд, засвятка се, загърмя. Елин Пелин.
|