задàвям, -яш, несв.; задàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Засядам в гърлото и преча на дишането. Кост задавя кучето. 2. За дим, мъгла и пр. — душа, задушавам. || Обр. Той не може да продума нито една дума. Задуши го смущение, задави го радост. Караславов. Някакъв тежък камък притисна гърдите му и задави гласа му. Йовков. 3. Преча на правилното функциониране, развитие и пр. на нещо; задушавам. Не слагай много снопи, ще задавиш вършачката! Бурените задавят посевите. 4. Рядко. Почвам да давя1. Вълк задави овцата. задавям се, задавя се страд.
|