зàден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е отзад. Противоп. преден. Мачтите силно се наклоняваха и от време на време се показваше над вълните ту предната, ту задната част на корпуса. Йовков. Мечката също видя птицата, която се виеше над нея и, като се изправи на задните си лапи, отвърна на птицата с яростно глухо ръмжене. Ст. Загорчинов. Нейде из задните редове някой сиромах високо и тъжно въздъхна. А. Страшимиров. Заден джоб. Заден вход. □ Заден ход — за моторна кола: движение в обратна посока. Първата кола след избухването на бомбата се обърна в дълбокия дол, а другите дадоха заден ход. А. Каралийчев.
|