|
задѝгам1, -аш, св., прех. Рядко. Завдигам. Момците бавно задигаха глави — изненадани и ухилени. А. Страшимиров. Учениците задигаха ръце.
задѝгам2, -аш, несв.; задѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. задѝгнат, св., прех. Разг. Вземам нещо чуждо от някъде и го отнасям със себе си; открадвам. Задигнаха ми ръкавиците в трамвая. || Отвличам, откарвам някого. Днес той обиди Ахила — ... — / и присвои си момата, що му самичък задигна. Ас. Разцветников.
|