|
задимявам1, -аш, несв.; задимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. задимя̀л, -а, -о, мн. задимèли, св., непрех. Почвам да димя, да изпускам дим. Задимяха параходи и желязната им броня зловещо залъщя на слънцето. Йовков.
задимя̀вам2, -аш, несв.; задимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изпълвам нещо с дим, с пушек; опушвам. Пушачите задимиха стаята. задимявам се, задимя се страд.
|