задѝрям, -яш, несв., прех. 1. Диал. Закачам, шегувам се с някого; задявам. Трай си, Боньо! — смигна Джонко на свирача да не задиря писаря. А. Страшимиров. || Преследвам с любовни закачки. Любил Никола Гергана, / любил я и я задирял. П. Р. Славейков. За тебе ли е, бре, прахосник, да задиряш дъщеря ми! П. П. Славейков. 2. Диал. Взискателен съм към някого или към нещо; придирям. Бай Ганьо е мазник, но нека ние много-много не му задиряме. П. П. Славейков. задирям се взаим.
|