задминàвам, -аш, несв.; задмѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. задмѝнат, св. 1. Настигам и изпреварвам; надминавам. Всяка каруца, която издрънчаваше отзад и искаше да го задмине, подплашваше конете му. Йовков. Един ще пропълзи десетина стъпки... После втори ще задмине малко първия и ще се притаи. Яворов. 2. Прен. Надхвърлям известен предел, степен; надвишавам. задминавам се, задмина се страд.
|