задоволя̀вам, -аш, несв.; задоволя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Удовлетворявам някаква материална или вътрешна потребност на някого. Работника трябва добре да задоволим, — казваше тя. Влайков. И за това веднага след избора той прибърза да изпълни даденото обещание, да задоволи тяхното съкровено искане. Влайков. Задоволиха любопитството ни да разгледаме музея. || Отговарям на определени изисквания. В самата стая обстановката е такава, че би задоволила и най-изискания вкус. Кр. Кюлявков. 2. Прен. Изпълвам с вътрешно задоволство; удовлетворявам някого. Отговорът ми не го задоволява, но той махва ръка с пренебрежение. Л. Стоянов. Колкото и да е важна научната работа на Секул Скъта, него тя не го задоволява. П. П. Славейков. задоволявам се, задоволя се страд.
|