задоя̀вам, -аш, несв.; задоя̀, -доѝш, мин. св. -доѝх, св. Диал. Давам на новородено за първи път да суче. Ще умре клетото от глад, не е задоено още. Вазов. В цялото село... не се намерила ни една млечна жена да задои сирачето, което примира от глад. Вазов. □ На трън задоен (диал.) — за опак, лош човек. Забравете си недоразуменията поне на сцената. На трън сте задоени всички. Вазов.
|