задръ̀нквам, -аш, несв.; задръ̀нкам, -аш, св., прех. и непрех. Почвам да дрънкам. Изведнъж овцете наоколо се разбягаха подплашени. Малкото звънче бързо и тревожно задрънка. Елин Пелин. Изотзад по пътя задрънка каруца и бързо-бързо наближи. Йовков. Ако ти кажа и ако не стане, тогава веднага ще задрънкаш да беше тъй, да беше инак. Ст. Костов. Този господин ме е задрънкал за служба. Вазов.
|