|
зàдух1, мн. няма, м. 1. Голяма лятна горещина, при която тежко се диша; жега. Един задух, една мараня бе станала като по Петровден. Влайков. Преваля пладне. Задух страшен. Яворов. 2. Тежък, застоял, нечист въздух. От вратата ме посрещна един задух и един дъх на нещо разпарено, дъх от натопени кожи. Влайков.
зàдух2, мн. няма, м. Сърдечно или бронхиално заболяване с пристъпи на задушаване; астма. Положението бе такова, че вече можеше да се мисли дори за оттеглянето на мъчноподвижния и болен от задух Шишко. Дим. Димов. Страдам от задух.
|