задушàвам, -аш, несв.; задушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Причинявам затруднено, тежко дишане. В блатата отровните пари / задушават. Вапцаров. || Прен. Измъчвам, потискам. Мислите ѝ се объркваха и късаха, задушаваше я страшна мъка. Йовков. 2. Отнемам възможността да се диша; удушавам. 3. Прен. Не давам възможност на нещо да се развива, да се проявява; заглушавам, потискам, сподавям. Ала житото я никне тук-таме, я бурените задушават всяко зрънце. Кр. Григоров. Иван Боримечката... показваше особено усърдие — неговият огромен глас задушаваше другите и даваше тона. Вазов. Аз не можах да задуша чувството на възмущение. Вазов. Тя искаше с това да задуши и забрави своите мъки и ядове. Влайков. Простирам ръцете, — / но сълзи задушават моя глас. К. Христов. Лукът расте твърде бавно и плевелите могат да го задушат. 4. Готвя ястие в плътно захлупен съд. Задушавам бутче. задушавам се, задуша се страд.
|