задушèвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. (рус.). Който става от душа, от все сърце; сърдечен, интимен. И аз, заедно с орачите и селяните, изпитвам задушевна, сърдечна радост. Вазов. Думите му бяха все тъй искрени, все пай сърдечни и а ду шевни. Влайков.
|