|
задỳшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. В който тежко се диша; душен. Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи. Вапцаров. Отново се повърнаха горещините, по-тежки и no-задушни. Йовков.
задушèн -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от задуша. 2. Като прил. — а) Умъртвен чрез лишаване от въздух. Задушено дете. б) За ястие — приготвен в плътно захлупен съд. Задушен заек. 3. Като същ. задушено ср. — ястие, приготвено в плътно захлупен съд. Поръчах си задушено.
|