задъ̀вквам, -аш, несв.; задъ̀вкам, -аш, и задъ̀вча, -еш, мин. св. -дъ̀вках, св., прех. Почвам да дъвча. Гладните хусари много-много не чакаха да ги канят. Устата здраво задъвкаха сухия хляб. Ст. Загорчинов. Хубавият кон изви шията си като лебед, задъвка юздата и заудря крак в земята. Йовков.
|