задълбàвам, -аш, несв.; задълбàя, -àеш, мин. св. задълбàх, св. 1. Непрех. За предмет — забивам се, влизам в нещо. Докато изорат тая нива, още на няколко пъти плугът задълбаваше в троскота и спираше. Йовков. 2. Прех. Забивам, вкарвам нещо надълбоко. Докопах хайвера, че като задълбах лъжицата, ако е било по-малко от половин кило — грях да ми е на душата. Ал. Константинов. 3. Непрех. Прен. Навлизам, отивам навътре в нещо. Гората беше свежа, глуха и мокра от роса. Еньо задълба в нея по една тясна пътечка. Елин Пелин. 4. Непрех. Прен. Разг. Навлизам в подробности на нещо; задълбочавам се. Ние не задълбахме веднага в политиката, въздържах се аз. Кр. Григоров. Той задълба в мислите си. задълбавам се, задълбая се страд. Защо се задълбавам в тия тежки за мене... усещания? Вазов.
|