задъ̀ржам, -аш, несв.; задържà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Карам, заставям някого да остане някъде за известно време. По-рано войниците от лагера мислеха, че зимата е, която ги задържа на едно място. Йовков. Нас важни държавни работи ни задържат тука. Вазов. Задържаха ме на обед. 2. Със сила възпирам някого да извърши нещо, което е замислил. Не удряй, ей!... избухна Величко и се хвърли към Захария, но слугите го задържаха. Йовков. || Сдържам, възпирам нещо да не се прояви. Не е тъй, — намеси се той и явно беше, че едва задържаше яда си. Йовков. 3. Държа, крепя нещо да не падне. Невястата задържа гърнето, та се не разсипа. Влайков. 4. Преча на нещо да се развива, спъвам развитието на нещо. 5. Оставям за себе си; запазвам. Аз имам още четири патрона. Единия задържам за себе си. Вазов. Задържах си остатъка от сумата. 6. Отнемам нещо, вземам нещо принудително. Захария каза да го пуснат, дадоха му хармониката — оръжието му задържаха. Йовков. 7. Поставям някого под стража; запирам, арестувам. Трябвало е само повечко умение, да се заловят (престъпниците) и задържат. Йовков. задържам се, задържа се страд.
|