|
задя̀вам1, -аш, несв.; задя̀на, задèнеш, мин. св. задя̀нах, св., прех. Окачвам, прикачвам, вземам товар, торба и др. през рамо. Стана и бабичката, задяна си торбичката на гърба, взе си тояжката и тръгнахме. Влайков. На сутринта тя излезе, задянала детето си, пристъпваше като сянка и сама не знаеше къде отива. Йовков. задявам се, задяна се страд.
задя̀вам2, -аш, несв., прех. Отправям към някого закачки, шеги или го безпокоя с неприятно досаждане; закачам, задирям. Тя се обръща и весело го задява: — Бате, не мож позна Пенкиния глас! Елин Пелин. Дойно нали затвориха, нека взимат от него, що има да взимат... Мене да не задяват! Елин Пелин. Не задявай момите! задявам се страд. и взаим. Не беше в хайдушките правила да се задяват жени. Йовков. Я не се задявайте двамата!
|