заèквам, -аш, несв.: заèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Запъвам се при говорене. Когато Яко видя пистолета, ужасът му стана неописуем. — Мо... мо... мо, — почна да заеква той. Дим. Димов. Гороломов, както беше се увлякъл в говоренето, взе да заеква, да се запъва. Йовков.
|