|
заехтя̀вам, -аш, несв.; заехтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заехтя̀л, -а, -о, мн. заехтèли, св., непрех. Почвам да ехтя, да кънтя, да еча. Той се засмя тъй, че долът заехтя. Йовков. Тропотът на конските копита заехтя из мъртвия град. Ст. Загорчинов.
|