заечàвам, -аш, несв.; заечà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Почвам да еча. Гърмежът процепи въздуха и заеча из планините. Вазов. Зад тях заеча още по силно многогласна и весела врява. Ст. Загорчинов.